Ефектът на Дънинг – Крюгер

Още Шекспир го казва преди няколко века: “Глупакът мисли себе си за мъдър, докато мъдрият човек знае, че е глупак.”

Истината е, че повечето хора сме добри в дадено нещо, но открито признаваме, че това не важи за други неща. Аз например смятам, че имам богат речник и пиша добре, но от друга страна не се справям добре с това да говоря пред хора. 

Има обаче хора, които винаги надценяват знанията и уменията си. Сигурна съм, че не малко пъти сте се срещали с тях в училище, на работа, а дори и в магазина или градския транспорт. В някои ситуации дори вие самите сте били на тяхно място. 

Всъщност това далеч не е необичайно явление и в психологията е известно като “когнитивно пристрастие на илюзорно превъзходство”. Знам, звучи страшно, но всъщност е доста лесна за разбиране концепция.

Ефектът на Дънинг-Крюгер

През 1999 г. психологът Дейвид Дънинг и неговият асистент Джъстин Крюгер провеждат експеримент върху група студенти. Те тестват студентите в следните категории: компетентност за граматически коректно писане, способност за логично разсъждение и лично чувство за хумор.

След като научават резултатите от теста, учените молят студентите да се самооценят. Тогава Дънинг и Крюгер откриват нещо доста интересно, а именно, че учениците, които са по-малко компетентни, имат тенденцията да надценяват своите резултати, въпреки че имат по-слаби резултати. От друга страта, студентите, които са се представили по-добре на тестовете, подценяват резултатите си. От там се ражда и теорията, която днес е известна като ефектът на Дънинг-Крюгер.

Защо по-малко компетентните хора са по-уверени?

Може да откриете ефекта на Дънинг – Крюгер навсякъде. Много често, например, между двама кандидати за една и съща позиция наемат този, който е по-уверен. По-късно обаче се оказва, че това е и по-малко компетентният кандидат.

От друга страна, сигурно и вие имате приятел, който твърди, че е невероятен шофьор, а всъщност всеки път се кръстите, когато се качвате в колата му. 

Та тук е моментът да попитаме защо най-малко компетентните хора в дадена област обикновено са най-уверените в нея?

Сигурно сте чували тази мъдрост от Конфуций: “Истинското знание е да знаеш степента на своето невежество.”

От тук и започва всичко. Най-слабо квалифицираният човек често надценява способностите си, защото всъщност няма представа колко много не знае. А поради това си разбиране, не приема и не се учи от обратна връзка.

Същевременно, висококвалифицираните хора в дадена област са напълно наясно с необятността и сложността на сферата, в която специализират. Те осъзнават, че винаги ще има теми, които не знаят и по тази причина обикновено подценяват своите способности и компетентности.

Как да се справим с ефекта на Дънинг-Крюгер?

Ефектът Дънинг – Крюгер често се свързан с това, което учените наричат ​​метакогниция – най-висшата форма на познание, а именно да осъзнаваш самото осъзнаване. Това означава, че хората с високо ниво на метакогниция не само осъзнават своите мисловни процеси по-добре, но и могат да ги погледнат през по-различен ъгъл. Именно това им позволява да анализират и преценяват своите идеи, знания и умения по-точно в сравнение с хората, които имат затруднения с метапознанието.

Ето защо хората, които обикновено се хващат в капана на ефекта на Дънинг-Крюгер, са тези, които са прекалено уверени и които надценяват своята компетентност. Те са и тези, които имат по-ниска способност за метапознание.

В действителност обаче ефектът Дънинг – Крюгер не трябва да се подценява и от хората, които са с високо ниво на компетентност в дадена област. Некомпетентните хора се издигат до върха във всякакви организации, защото са по-уверени, докато истинският талант често остава незабелязан поради съмнение в себе си.

Ето и няколко съвета, чрез които да преборите ефекта Дънинг-Крюгер:

1. Разчитайте на измерими параметри

Независимо дали оценяте себе си, ваш партньор или служител, разчитайте на измерими параметри. Не приемайте всяка дума за вярна. Вместо това проверете вашите или чуждите умения в реална среда.

2. Ретроспекция вместо интроспекция

Когато оценявате вашето представяне, погледнете в миналото си и го сравнете с ваш предишен рекорд. Тоест измерете сегашното спрямо миналото си. Тази техника е полезна както за хора, които имат прекалена увереност, така и за тези, които страдат от ниска такава.

3. Открийте какво не знаете

Понякога на човек му трябва много малко, за да се подобри значително. В експеримента на Дънинг – Крюгер некомпетентните ученици са подобрили способността си да оценяват правилно резултатите от теста си, след като получили минимално обучение за уменията, които им са им липсвали. Ето защо, независимо дали сте прекалено уверени или точно обратното, винаги ще ви е от полза да получите напътствия от хора, които знаят и могат повече в дадената област.

4. Не се фокусирайте върху крайните резултати

Наясно сте с парадокса, че колкото повече изучаваме нещо, толкова по-малко знаем за него. Това, естествено, го изпитват хората, които се задълбочават силно в дадено сфера. Ако ходите по повърхността, няма как да разберете колко дълбоко може да стигнете. И все пак приемете, че процесът на учене и усъвършенстване просто няма крайна дестинация. Винаги можем още, а с онлайн курсовете на TopUni добиването на нови знания и умения е още по-лесно и приятно. Разгледайте всички наши обучения тук.